НОВО ПРОУЧВАНЕ: МНОЗИНСТВОТО ЕВРОПЕЙЦИ – ВКЛЮЧИТЕЛНО В ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ И ИТАЛИЯ – СМЯТАТ, ЧЕ ЕС Е “СЧУПЕН”, НО ВСЕ ОЩЕ ВИЖДАТ СЪЮЗА КАТО ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА СПРАВЯНЕ С КОВИД-19 И ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ КРИЗИ

Докладът на Европейския съвет за външна политика, основан на резултатите от социологическо проучване, установява, че нивото на доверие в ЕС е паднало по време на пандемията Ковид-19 и че в страни като Германия, Франция, Холандия, Испания и Италия мнозинството граждани в момента смятат европейския проект за „счупен”.
Въпреки проблемното представяне на Съюза през последната година, във всяка една държава членка има силна подкрепа за продължаване на членството в ЕС - много от гражданите искат да видят по-голямо сътрудничество в изграждането на ЕС като глобален участник. 60% от българите смятат, че членството им в ЕС е „нещо добро“.
Доверието в САЩ все още е ниско. Европейците виждат Турция като по-голям „противник“ от Китай и Русия. Повечето българи, от друга страна, виждат Китай и Русия като „необходими партньори“.
Авторите на доклада Сузи Денисън и Яна Пуглиерин призовават ръководителите на европейските държави да проявят лидерство на срещите на върха на Г-7, НАТО и САЩ-ЕС този месец. Авторите предупреждават, че останалата накърнена вяра в необходимостта от европейско сътрудничество „няма да се задържи при по-нататъшни провали“.

Според нов доклад, публикуван днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), основан на паневропейско социологическо проучване, начинът, по който ЕС отговори на пандемията, подкопа доверието към Брюксел за справяне с големи кризи. В половината от анкетираните държави членки мнозинството от запитаните казват, че имат слабо доверие в ЕС или доверието им в него се е влошило след събитията от изминалата година. Мнозинството във Франция (62%), Германия (55%), Италия (57%), Испания (52%) и Австрия (51%) сега смятат, че европейският проект е „счупен“. В България малко под половината от анкетираните (49%) вярват, че ЕС „работи добре“.

Новият доклад на ЕСВП, озаглавен „Европейската външна политика и толерантният консенсус“, идва преди ключовите дискусии в срещите на върха на Г-7, НАТО и САЩ-ЕС през юни и повдигат въпроса за желанието на европейците да видят по-големи действия в изграждането на глобалната роля на ЕС. Авторите на доклада твърдят, че ако не се предприемат незабавни действия за спиране на констатираната неефективност на Брюксел, ЕС може да се изправи пред нови въпроси относно своята цел и легитимност, особено сред страните-основатели на Съюза.

Проучването на ЕСВП, проведено от Alpha, Analitiqs, Dynata и YouGov и Datapraxis в 12 държави-членки на ЕС, показва и голямото разочарование на гражданите от националните политически системи. Във Франция например, две трети от анкетираните (66%) сега са на мнение, че тяхната национална политическа система е „счупена“. В Италия (80%), Испания (80%), България (63%), Португалия (55%), Полша (60%) и Унгария (54%) значителни мнозинства също споделят тази гледна точка.

Въпреки кризата в общественото доверие, все още е широко разпространено убеждението, че е необходимо по-голямо сътрудничество на ниво ЕС. Във всяка анкетирана държава, с изключение на Франция и Германия, мнозинството от анкетираните казват, че коронавирус кризата е разкрила необходимостта от повече сътрудничество в ЕС. Най-широко разпространеният отговор на въпроса как Европа трябва да се промени след Ковид е, че трябва да бъде изграден колективен отговор на глобалните кризи. Проучването на ЕСВП също разкрива положителните нагласи за продължаване на членството в ЕС - респондентите в 11 от 12-те анкетирани държави членки вярват, че членството в ЕС е „нещо добро“ за тяхната страна. Изключение от това е Франция, където най-честият отговор е, че членството не е „нито добро, нито лошо“. В България 60% от анкетираните казват, че членството в ЕС е „нещо добро“ за страната.

В отношението към други глобални участници, ЕСВП установява, че европейците виждат свят със стратегически партньори, а не с естествени съюзи. Това включва САЩ, както и Великобритания. От анкетираните държави членки само Дания вижда Великобритания като ключов „съюзник“. Турция е единствената страна, на която мнозинството респонденти гледат като на съперник - всички останали световни участници, включително Китай и Русия, са разглеждани като стратегически партньори. Европейците обаче остават предпазливи към Китай и (както и в отношенията с Турция) предпочитат реакциите на ЕС към нарушенията на международното право да бъдат по-твърди. Интересното е, че само 17% от анкетираните разглеждат Русия като „противник“ - цифра, която спада до 5-7% сред българите, италианците и португалците.

Долу можете да откриете някои от основните заключения от проучването на ЕСВП:

Относно нагласите към ЕС проучването на ЕСВП открива, че:

Доверието в ЕС е слабо в голяма част от Европа. Мнозинствата в Германия, Франция, Италия, Австрия, Холандия и България отчитат по-ниско доверие или никаква промяна в и без това ниското си доверие в ЕС от началото на пандемията. В България, където 53% от анкетираните казват, че доверието им в ЕС е слабо, 34% казват, че това е в резултат от пандемията.
Вярата в националните политически системи също се е влошила в хода на пандемията. В над половината от анкетираните държави членки мнозинството от гражданите вярват, че тяхната национална политическа система е „счупена“ - Испания (80%), Франция (66%), България (63%) и Полша (60%).
Въпреки разочарованието си, много от европейците все още виждат стойност в членството си в ЕС. Преобладаващата гледна точка във всяка от 12-те анкетирани държави членки е, че членството в ЕС е „нещо добро“. Само 17% от анкетираните съобщават, че членството на тяхната страна в Съюза е „лошо или много лошо нещо“. Подкрепата за членство в ЕС е силна в България, където 60% са на мнение, че членството в ЕС е „нещо добро“.
Продължава да съществува силно обществено желание държавите-членки на ЕС да си сътрудничат повече по глобални въпроси, включително Ковид-19. Във всяка анкетирана държава членка повечето от анкетираните посочват, че биха искали ЕС да предприеме по-единна реакция на глобалните заплахи и предизвикателства след Ковид. Това е най-силно изразено в Португалия (91%), Испания (80%), Италия (77%) и Полша (68%) и най-слабо изразено в Швеция (51%). Това беше водещият отговор на този въпрос и в проучването на ЕСВП за 2020 г., когато 62% от българите подкрепяха по-засилено сътрудничество в ЕС.
Мнозина гледат на ЕС като ключов източник на подкрепа за възстановяването на страната си от пандемията. В 8 от 12-те анкетирани държави членки респондентите виждат ЕС като ключов помощник за възстановяването от Ковид-19.
Европейците биха искали ЕС да поеме водеща в света роля в отстояването на демокрацията и правата на човека. Мнозинството европейци искат ЕС да бъде маяк за демокрацията и правата на човека на световната сцена и да дава приоритет на демократичните ценности и върховенството на закона и в рамките на собствения си съюз. Респондентите в Португалия, Швеция, Испания и Австрия най-силно защитават това мнение. В България обаче анкетираните имат по-голямо желание ЕС да защитава европейските традиции и ценности и да поддържа националните държави силни.

Относно нагласите към другите глобални актьори проучването на ЕСВП открива, че:

Европейските граждани предимно предпочитат произведените в ЕС ваксини, но също така имат доверие в тези от Великобритания и САЩ. 62% от анкетираните в 12-те държави членки изразяват доверие във ваксините, произведени в рамките на ЕС. За разлика от европейските си съседи, българите се доверяват най-много на руската ваксина (52%).
Европейците подкрепят участието на ЕС в глобални схеми за споделяне на ваксини (като COVAX), които обещават справедливо разпределение на Ковид лечения. Най-широко разпространен (34%) е отговорът, че трябва да бъдат предприети незабавни действия. Този отговор е особено популярен сред онези, които виждат ЕС като лидер на либералната демокрация. Малцинство са европейците, които заявяват, че ЕС не трябва да споделя ваксини или медицински капацитет с по-бедните страни (4%). Този отговор е най-разпространен сред онези, които искат ЕС да се разпадне.
Въпреки усилията на администрацията на Байдън, само всеки пети вижда в лицето на САЩ „съюзник“, който споделя европейските „ценности и интереси“. Анкетираните най-често виждат САЩ като „необходим партньор“ (44%), с когото „трябва да си сътрудничат стратегически“ на международната сцена. Такъв е случаят с 52% от анкетираните в България.
Европейците днес виждат свят на стратегически партньори, а не на съюзи. На въпроса как биха характеризирали всеки един от другите глобални участници като САЩ, Великобритания, Русия и Китай най-честият отговор е като „стратегически партньори“.
Голяма част от европейците виждат Турция, а не Китай като главен противник на ЕС. Повечето от анкетираните във Франция (53%) и Германия (52%) възприемат Турция като „съперник“ или „противник“ на ЕС. Тази гледна точка се поддържа и от множество респонденти в Холандия (45%), Дания (42%) и Швеция (40%). Над 40% от анкетираните в Германия, Дания, Австрия и Франция виждат Китай като „съперник“ или „противник“. Това обаче не е така в България, където 62% считат Турция за „съюзник“ или „необходим партньор“.
Много хора в Европа биха искали ЕС да критикува Турция и Китай, когато двете страни нарушават правата на човека, върховенството на закона или демократичните ценности. Що се отнася до нарушенията на Турция, респондентите в Холандия (69%), Австрия (66%), Германия (63%), Дания (63%), Швеция (61%) най-силно държат на по-твърда позиция на Брюксел. По отношение на китайските нарушения на международното право респондентите в Дания (60%), Швеция (58%) и Холандия (58%) най-силно държат на по-строгата критика към Пекин. За разлика от тях българите не са съгласни, че ЕС трябва да заема позиция за вътрешните работи на Турция. От друга страна, половината от българските респонденти заявяват, че Брюксел трябва да избягва конфликт с Анкара по такива въпроси.
Забележимо е разделението Изток-Запад по отношение на нарушенията на международното право от страна на Китай. ЕСВП установява, че респондентите във Франция, Германия, Холандия, Швеция, Дания, Португалия и Австрия са най-големите привърженици на това ЕС да заеме по-твърда позиция спрямо Пекин по отношение на нарушения на правата на човека, върховенството на закона и демократичните ценности. Противоположен е случаят на България и Унгария, където мнозинството респонденти посочват, че биха предпочели ЕС да даде приоритет на търговията пред вътрешните работи на Китай. Такъв е случаят с 57% от българите.
На Русия не се гледа като на „съперник“ или „противник“, а като на „необходим партньор“ от мнозина европейци. Мнозинството от респондентите във всички 12 държави членки, анкетирани от ЕСВП, виждат Русия като „необходим партньор“ за своята страна на международната сцена. Тази гледна точка е особено силно изразена в България, където 76% от анкетираните определят Русия като „съюзник“ или „необходим партньор“. Забележително е, че само 17% от анкетираните от ЕСВП виждат Русия като противник - цифра, която спада до 5-7% сред българите, италианците и португалците.
Брекзит промени представите за Великобритания в някои страни. Преобладаващото мнение е, че Великобритания е „необходим партньор“, включително за 52% от българите. Всеки четвърти германец и всеки пети австриец, французин и испанец вижда Великобритания като „съперник“ или „противник“ на страната си след Brexit.

В своя доклад и анализ на проучването Сузи Денисън и Яна Пуглиерин твърдят, че европейците „правят разлика между необходимостта от сътрудничество/солидарност на европейско ниво и доверие в ЕС за постигане на тези резултати“. Авторите заявяват, че макар европейският проект да се радва на силна подкрепа в много държави членки, това не трябва да се приема за даденост от Брюксел. Общественият консенсус за повече координация по международни въпроси като Ковид-19 е ограничен в обхвата си и е малко вероятно да се задържи при „по-нататъшен провал“.

Според Денисън и Пуглиерин лидерите на ЕС имат възможността на предстоящите срещи на върха на Г-7, НАТО и САЩ-ЕС да „рестартират“ европейския проект и да „спечелят“ доверието на европейските граждани. За да постигнат това обаче, те трябва да се въздържат от всякакви по-нататъшни сложни институционални структури и да изградят европейски суверенитет около въпроси, които интересуват гражданите: човешките права, върховенство на закона и демократични ценности. Ако лидерите на ЕС могат да направят това и запазят ангажимента на Съюза към многостранността, Денисън и Пуглиерин вярват, че ЕС има всички шансове да се превърне в привлекателен и базиран на ценностите лидер на международната сцена.

Сузи Денисън, старши изследовател и ръководител на програмата на ЕСВП “European Power” казва:

“Начинът, по който ЕС се справи с пандемията, подкопа доверието в способностите му да действа в условията на криза. Нарастващото недоверие към европейския проект вече се простира отвъд евроскептичните гласоподаватели. Както показват нашите данни, вярата в необходимостта от сътрудничество с ЕС е най-слаба сред гражданите на френско-германския двигател. ЕС трябва спешно да положи усилия, за да оцелее.

Тъй като гражданите са особено разочаровани от програмата за ваксиниране в ЕС, Комисията не може да си позволи да допусне отново същите грешки, когато става въпрос за икономическото възстановяване на Съюза. Ако Фондът за възстановяване въведе зелен, приобщаващ растеж, това може да се превърне в успех за ЕС.”

Старшият изследовател на ЕСВП Яна Пуглиерин добавя:

“Ако ЕС иска да издържи на следващия етап на пандемията и на всяко друго предизвикателство пред неговата легитимност, е наложително да изслуша своите граждани. Европейците искат решително лидерство, което дава приоритет на многостранността и което защитава техните ценности и интереси на глобалната сцена. Би било добре високопоставените фигури в ЕС да се вслушат в това и да действат по съответния начин на предстоящите ключови срещи на върха този месец. Може и да не получат друг шанс.”

Изследването за тази публикация е направено с подкрепата на Stiftung Mercator за проекта Re:shape Global Europe.

-КРАЙ-

БЕЛЕЖКИ ЗА РЕДАКТОРИТЕ

АВТОРИ

Сузи Денисън е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика. Нейните области на експертиза включват стратегии, политики и управление на европейската външна политика; миграция и инструменти за Европа като глобална сила. Тя е директор на програмата „European Power“ на тинк-танка. 

Яна Пуглирин е старши изследовател и ръководител на берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Тя е директор на проекта на ЕСВП Re:Shape Global Europe, подкрепен от Stiftung Mercator. Проектът има за цел да даде нова перспектива за променящия се международен ред и как той влияе върху позицията на Европа в света. 

ИНТЕРВЮТА

Авторите на доклада и други експерти от ЕСВП са на разположение за интервю със заинтересовани дигитални и печатни медии. Моля, свържете се с Ана Рамич, ръководител на комуникациите в ЕСВП, на имейл: ana.ramic@ecfr.eu / тел.: +49 (0) 151 - 65114216, за договаряне. 

ГРАФИКИ

ЕСВП създаде графики, свързани с проучването, които са безплатни за използване в медиите. Те са достъпни тук.

АНКЕТА И ПАРТНЬОРИ НА ПРОЕКТА

Този доклад се основава на проучване на общественото мнение на дванадесет държави-членки на Европейския съюз, проведено за ЕСВП през март и април 2021 г. Страните и размерите на извадките са както следва: Австрия (1,027), България (1,000), Дания (1,012), Франция (3,026), Германия (3,080), Унгария (1,001), Италия (1,003), Холандия (1,080), Полша (1,012), Португалия (1,011), Испания (2,036), Швеция (1,015) Анкетирането беше проведено чрез Datapraxis и YouGov (DE, FR), Dynata (DK, ES, HU, PL, PT, SE, IT, AT), Analitiqs (NL) и Alpha (BG). 

ДОНОРИ И ПАРТНЬОРИ

Изследването за тази публикация е спонсорирано с подкрепата на Stiftung Mercator за проекта Re:shape Global Europe. ЕСВП си партнира с датския Think Tank Europa по този проект.

Тази анкета също ще бъде използвана от ЕСВП с цел да се предвиди как Германия може да преструктурира отношенията си с Европа преди предстоящите парламентарни избори. Това изследване, автори на което са Марк Ленард и Яна Пуглирин, можете да намерите тук. 

ЗА ЕСВП:   

Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) е паневропейски тинк-танк. Създаден през октомври 2007, неговата цел е да провежда независими изследвания, целящи съгласувана, ефективна и основана на ценности европейска външна политика. ЕСВП е независима неправителствена организация и се финансира от различни източници. За повече подробности, моля посетете: www.ecfr.eu.